В града на замечтаните кули - една различна и чувствена история

        

        Колко точно можеш да обичаш някого, ако знаеш, че няма да бъдеш с него завинаги?

     Да бъда честна не съм от хората, които избират книгата по корицата, историята е тази, която ме кара да я прочета. "В града на замечтаните кули" е първата книга, която всъщност си купих заради корицата. Няколко пъти, в които посещавах книжарници погледът ми все се спираше върху нея, четях резюмето ѝ всеки път, но така и не я купувах. В край на сметка един ден се оказа в ръцете ми.

       Започнах я ентусиазирано, но първата половина на книгата я минах доста трудно. Струваше ми се мудна, не се случваше кой знае какво, нито ме впечатляваха главните герои. Благодарение на Джулия Уелън обаче успях да си представя Оксфорд и дори да помечтая, че някой ден ще го посетя. Обикнах начина, по който описваше не само чувствата на Елинор, но и самата обстановка, красивите неща, които срещаше, срадите, старинните улици, отпечатък от историята. Джулия Уелън представя Елинор като реалист и в същото време мечтател. Изглежда стъпила здраво на земята, знаейки какво иска, но в същото време се усеща една липса и нужда да ѝ се случи нещо друго. Джейми през цялото време ми се струваше меланхоличен и не на мястото си, въпреки че любовта му към книгите е осезаема, а Оксфорд изглежда като перфектното място за литературни обожатели. В последствие всеки четящ разбира защо е такъв. 

        И ето го повратният момент, в който авторката ни представя тъмната страна на историята, след което не спрях да чета. Ако за първата половина на книгата ми трябваше седмица, то втората я попих буквално за 4 часа. Чувствата, които се раждат с болка определено са силни, а тези двамата наистина се обикнаха! Не липсва и семейна драма, която допълнително усложнява ситуацията и прави нещата още по-болезнени. 

       Да кажем, че през живота си съм плакала на книга може би само още два пъти, а към края на тази плаках много. Безисходицата, слабостта и невъзможността да задържиш любовта разкъсва Елинор и Джейми, а също така и читателя (особено, ако е чувствителен на конкретни теми като мен). "В града на замечтаните кули" ме накара да вдигна глава от страниците ѝ, да затворя очи и да си задам куп въпроси. Колко точно можем да обичаме, колко биха могли да ни обичат и дали живеем живота, който искаме? А от какъв живот всъщност има нужда всеки един от нас?

       Книга за наистина ВАЖНИТЕ неща. Книга за борбата, за началото и края на щастието. Книга, която си струва да бъде прочетена! 

          "Нищо на света не е вечно! Но ако обичаш някого и този някой обича теб, може да намерите своята вечност. Където и каквато и да е тя...!" <3 

Благодаря ти, че беше тук!