"Никога повече" - голата истина от Колийн Хувър

"Никога повече" от Колийн Хувър

               

РОМАН НА ГОДИНАТА (2016)
Избран от читателите в Goodreads Choice Awards (категория „Романтика“)

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Дата на издаване: 30.10.2018 г

Издателство: Ибис

Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала – завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина.

Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар и определено е увлечен по Лили. И докато тя е изцяло погълната от новата си връзка, мислите ѝ продължават да се връщат към нейната първа любов и детството ѝ, изпълнено с домашно насилие. Миналото на Лили я застига и тя ще трябва да реши накъде да поеме и дали да повтори грешките, допуснати от нейните родители и белязали съдбата им. И дали очевидният път, който е избрала, е наистина толкова лесен и ясен...

Купете от Ибис 

      Трудно ми е да започна ревюто. Не знам как. Обикновено така се случва винаги, когато прочета книга на Хувър - оставям изпълнена с емоции и изгубени думи. Няма да изненадам никого, ако отново кажа, че е истински добра в разказването на истории, направо е първенец за мен. Знаех, че "Никога повече" е специална и така се вглъбих в нея още след първата страница, че четях сутрин в тролея, по време на работа, в почивката, след работа... и вечерта до много много късно. Не можах да я оставя, защото историята е истинска, дълбока и открита. 

         В "Никога повече" ще се запознаете с едно момиче, което има лошо минало, но мечтае за различно и прекрасно бъдеще. Изумителното е  колко смелост има в Лили Блум. Не всеки е готов да захвърли всичко, за да се бори за мечтата си.  Не всеки може да преглътне определено количество болка, за да преминава през живота с усмивка, озарявайки всички около себе си. Сигурна съм, че за разлика от нея, в действителността много хора не се справят толкова добре и губят себе си. 

"Искаш ли да знаеш какво трябва да направиш, когато животът те препъне... Просто продължавай да плуваш! Просто продължавай да плуваш, да плуваш, да плуваш."

         Героите в книгата са прекрасно изградени и аз харесах всички, включително и тези, които се появяваха от време на време, но в точния момент, внасяйки необходимата доза смях или сълзи. Също като Лили и Колийн, аз се влюбих в Райл. В началото на историята се чувствах изключително развълнувана, докато Лили го опознаваше и си казвах - ето го нейният спасител! Той е мечтата, той е любовта, той е истината и откровението. Казах си, че всяка жена има нужда от мъж като него. Оказа се, че женската душа обиква прекалено лесно и може да бъде заблудена още по-лесно. И Лили и ние разбираме, че човекът, когото обичаме от дъното на душата си може да ни нарани жестоко, макар и несъзнателно. А след това остават последтвията и решенията, които преобръщат живота ни. 

      Не мога да ви опиша каква буря беше в главата и нервите ми, докато четях "Никога повече". На моменти беше трогателна, а след пет реда вече беше кошмар. Нямах търпение да видя развръзката, а в същото време просто изпитвах неистов копнеж да я захвърля. Защото се ядосвах. Защото постепенно приемах голата истина за този тип истории. Първо мразех миналото ѝ и обичах настоящето ѝ, а след това мразех настоящето ѝ и обожавах онази част от миналото, която ѝ даваше сили. 

"В бъдеще, ако по някакво чудо почувстваш, че можеш да се влюбиш отново... влюби се в мен!" 

          "Никога повече" ни учи да поставяме щастието си на първо място. Показва ни, че понякога да обичаш с цялото си сърце изобщо не е достатъчно. По-важно е КАК обичаш. Книгата "крещи" в лицето ни, че няма значние колко нежно те галят най-любимите ти ръце, ако миг преди това са те наранили. Думите "извинявай", "прости ми", "обичам те" в даден момент губят смисъла си. Спираш да вярваш. Спираш да искаш. Спираш да мечтаеш за промяна и си признавам, че много често настръхвах с насълзени очи, докато четях. Тази книга ще ви изпълни с конфликти. Ще се чудите как може да обичате няколко толкова силно, колкото го и мразите. Ще ви накара да се смеете, да се ядосвате, да вярвате в доброто, да отричате любовта и да искате още от нея. Поне при мен се случи. Колийн ни дава нейната гледна точка за това, че щастие има, но ключът към него е смелост и борбеност. Показва ни, че често, за да бъдеш истински щаслив е нужно първо да бъдеш ужасно нещастен. 

"Сега можеш да спреш да плуваш, Лили. Най-накрая достигнахме брега!"   

        В заключение ще кажа на всички, че книгата изобщо не е лишена от любов и щастливи моменти. Ако сте романтици по природа не се притеснявайте - има много, много обич, но просто е изразена по различни начини. Въпреки тежкото послание, аз затворих книгата с широка усмивка, защото вярвам, че любовта е най-голямата сила и вдъхновение. Бих искала да ви разкажа подробно за сладката част от историята, но в никакъв случай няма да разваля удоволсвието на никой. Просто ще завърша с един мой любим цитат, който не е в книгата, но е много подходящ.

"Къде е твоето място, приятелю? При този, от който никога не можеш да си тръгнеш, или при онзи, към който винаги се връщаш? В повечето случаи това е един и същи човек!"

Благодаря ти, че беше тук! :)

Може да харесате страницата ми във фейсбук!