"След" от Анна Тод - история за обречената любов

Поредицата "След" от Анна Тод

"След" е феноменален интернет успех. Историята на Теса и Хардин, публикувана за пръв път от 17-годишната Анна Тод в платформата Wattpad, има повече от половин милиард сваляния, преведена е на над 20 езика и ще бъде пресъздадена на го лемия екран от Paramount Pictures.

         Най-после моментът настъпи! Бях се отказала, че някога ще видя на голям екран Хардин и Теса, а само от време на време си спомнях с носталгия за книгите. Преди около седмица случайно видях трейлъра на филма, който излиза през Април 2019 г. и сърцето ми се разтуптя от вълнение. Няма как да изпадам в подробности, но четох историята в много преломен момент в живота ми и я чувствам наистина лична, затова и съм толкова щастлива, че ще има филм! Предполагам, че всеки четящ си има книга, която го е накарала да чете. Благодарение на издателство Егмонт и "Хари Потър" обикнах световете на магията и фентъзито. Благодарение на издателство Егмонт и "След" разширих предпочитанията си и започнах да търся любовта в страниците на книгите! <3 

         Искам да подчертая, че никога нямаше да си купя първата книга, ако знаех, че е написана като фенфикшън за нашумялата тогава група - One direction! Не им бях фен, а и съм от онези хора, които избягват модерните и прехвалени неща. Само, че аз не знаех и реших да я купя просто, защото анотацията ми привлече ужасно много вниманието. "След" е един от първите романи, които се осмелих да си взема и точно тази поредица даде старт на любовта ми към жанра (преди четях предимно фентъзита). Спомням си, че я взех от офиса на куриерската фирма, прибрах се у нас, започнах да я чета и не можах да спра. Толкова полудях по историята, че започнах да мечтая за такава любов, която до този момент също като Теса не бях изпитвала. (Съвет: внимавайте какво си пожелавате! Винаги!)

         Книгата е написана интересно според мен, макар и с не особено разнообразен речник. Стилът на Анна Тод не впечатлява с нещо отличително, но това е нормално, защото всичко все пак е започнало като аматьорски написана история. От друга страна книгата е динамична, въпреки че обема ѝ предполага, че ще е изпълнена с излишни обяснения и досадни описания. Всъщност постоянно държеше интереса ми, случваха се нови и нови неща, а всяка глава завършваше по любимият ми начин - да искам да чета още! В историята имаше и доста дупки, които аз като тотално зарибен читател исках да запълня, чудех се какво е преживял Хардин и колко точно непоправими са последствията от това. Ядосвах се, плаках, смях се, затварях я яростно и наистина изживявах дълбоко всяка една емоция на двамата. Предполагам това означава, че Анна Тод се е справила доста добре. 

          Какво мога да кажа за Хардин? Хардин е истинско досадно клише на пръв поглед, докато не го опознаеш. Той е млад и красив. Също така е груб, мрачен, пуши, пие много алкохол и има доста татуировки. Хардин е всичко, което приятелят на Теса не е, всичко, което тя самата отхвърля. Той е опасност, той носи проблеми, преживял е неща, които са съсипали онази част от него, с която би трябвало да обича. Теса е нежна, умна и дори описана като смотанячка. Тя не пие, не пуши, никога не е ходила на истински купон, дрехите ѝ са обикновени, а наивността и добротата ѝ са предмет на подигравка от Хардин. Те са като Слънцето и Луната, като огън и вода, като плюс и минус. Всяко качество в единия е коренно различно от това на другия. В тази история Хардин е моят любим герой, защото той е този с дълбоко изграден и смислен образ, докато Теса е просто доброто момиче, което иска да учи и да има кариера. В последствие се оказа, че дори това желание не е нейно, а ѝ е натрапено от майка ѝ. За мен това направи образа ѝ плосък и беден, така че Хардин печелеше точки пред мен. 

"От каквото и да са направени душите ни, моята и неговата са еднакви..." 

         Тяхната любов изглеждаше наистина невъзможна и обречена още от самото начало. Грубостта на Хардин граничеше с жестокост и наистина се изнервях на Теса, че изобщо му обръща внимание. Чудех се дали е глупава или просто е мазохист, защото как би обикнал човек, който те унижава по възможно най-бруталните начини?! Това искрено ме дразнеше в персонажа на Теса - нейната проява слабохарактерност, страх и подвласност на другите. Въпреки, че Анна Тод се опитваше да я представи като силна, за мен тя в началото беше изключително безхарактерна и прекалено чувствителна. За щастие с времето характерите и на двамата се променят и така както Хардин става по-добър, така и Теса пораства и се учи да бъде решителна и смела.

"Веднъж ми каза, че предизвиквам най-лошото в теб. Е, ти предизвикваш най-доброто в мен..."

 

     Според мен Анна Тод е успяла да пресъздаде този тип отношения доста добре. Онази любов, която те предизвиква и изкарва на повърхността всичко добро и лошо от теб. Отношения, които са далеч от лесното и романтичното и за които трябва да правиш много, много компромиси. Не съм сигурна, че ако Теса и Хардин бяха истински, биха могли наистина да запазят любовта си завинаги, защото техните емоции са толкова изгарящи и силни за крехката им възраст, че може би биха се унищожили по пътя един към друг. Това, което ме впечатли обаче е, че Анна Тод даде шанс на отношенията им, позволи им да претърпят метаморфози, каквито трудно се изживяват и в край на сметка двамата наистина станаха един за друг. Мисля, че точно различията им направиха любовта им възможна.

        Последно ще кажа, че "След" не е история, която няма да срещнете под друга форма. Не е нещо уникално, което не ни заобикаля, а някои от нас дори сме изживели подобна любов. "След" е разказ за загубите, за различията, за страховете от новото начало. За това колко смели трябва да бъдем, докато изберем да следваме сърцето си. Ако вникнем хубаво в мислите на героите можем да осъзнаем някои истини и да се поучим от тях. Не ме разбирайте погрешно, не говоря за мъдрости, които ще променят живота ви. Но, ако сте млади, изгубили сте пътя си, влюбени сте или пък никога не сте се влюбвали - то тази книга е за вас. Защото тя е един ужасен вариант на любовта, а ако тази любов може да оцелее, значи всяка може. Стига да е истинска разбира се... и да се борим за нея! :) 

Благодаря ти, че беше тук!