"Погребани тайни" от К.А. Тъкър


Погребани тайни

  • Автор: К. А. Тъкър
Динамичен романтичен трилър, който ще ви държи в напрежение през цялото време, дори и когато деликатната любовна нишка нагорещява страниците.
Ноа Маршал познава привилегирования и комфортен живот благодарение на майка си – началничка на полицията в Остин. Но всичко се променя в нощта, в която тя прави изненадващи признания за съсипването на живота на едно невинно семейство и се поддава на вината. Изпълнен с мъка, Ноа е принуден да носи бремето на тази шокираща тайна.
Грейси Ричардс не е родена в парка за каравани, но след четиринайсет години, прекарани в него, това е всичко, което познава. Поне тук хората не се интересуват от факта, че баща ѝ е бил корумпирано ченге, убито при наркосделка. Двете с майка ѝ са просто още едно семейство, което се бори за оцеляване… До деня, в който един мъж, който определено не принадлежи на нейния свят, се появява на прага ѝ.
Въпреки своите различия, Ноа и Грейси търсят отговори на едни и същи въпроси и заедно се заемат да разкрият истината за тъмното и смутно минало на полицейското управление в Остин. Но скандалът, който изплува, е по-голям от това, което са очаквали, и отива по-далеч от всичко, което са си представяли…
   Първото, което искам да кажа е, че бях впечатлена от корицата, която със сивите си нюанси подсказва за загадъчност и студенина, а момичето е перфектен образ на гланата ни героиня. Обемът на книгата също ме изненада, защото понякога подхождам скептично към по-дългите книги. Просто първата ми мисъл е, че ще е пълна с описания и доста по-малко динамика, а аз никак не харесвам така написани истории. Естествено К.А. Тъкър е друга категория автор и макар тази история да е много различна от "Забравена истина", изобщо не ме разочарова по никакъв начин. 
      "Погребани тайни" е не просто добра и динамична, а и изключително интересно написана книга. Във всеки следващ ред се случва нещо, разбираш парченца от адски труден пъзел и се опитваш да го наредиш дори преди да са успели Ноа и Грейс. Мислех си, че четири гледни точки са прекалено много и със сигурност историята ще ми се стори разхвърляна и объркваща. Всъщност е точно обратното. Всичко в "Погребани тайни" е изградено постепенно, всяка една гледна точка е вместена в най-подходящия момент, за да подскаже нещо на читателя. Ейб и Джаки са ключът към историята, нейните създатели и нашите очи за миналото. Грейс и Ноа са техните деца, които се опитват да живеят с последствията от грешките им, само че в случая грешките не се преглъщат никак лесно. 
         В историята са замесени доста герои, като дори тези, които изглеждат незначителни, се оказват главен фактор в някой момент. Всеки един образ е изразителен и емоционален, разкриващ многото страни на истината. Точно това е причината книгата да е толкова интригуваща - запознаваш се постоянно с нови лица, които се усмихват и изглеждат дружелюбни, но всъщност знаеш, че някой от тях лъже и то доста добре. Искаш да научиш още и още, за да стигнеш до истината и да разбереш кой е злодеят. 
        За главните персонажи мога да кажа, че Ноа е прекрасен, но съм истински впечатлена от Грейс. Младо момиче, преживяло толкова много ужас, което е останало смело и добро, въпреки всички загуби в живота си. Много се забавлявах с нейната искреност, която често изглежда груба, но очарователна. Успяла е да затвори момичето вътре в себе си зад огромни стени, а на повърхността е оставила само една прекалено бързо пораснала жена, чието ежедневие е борба за оцеляване. Точно тези стени обаче ѝ пречат да разбере, когато някой наистина иска да ѝ помогне, когато я обичат и дори да осъзнае, че самата тя обича. Макар любовта да е на много заден план в сметките ѝ, тя неизбежно се влюбва в Ноа. Той е мил, красив, добър, честен и се опитва да ѝ помогне с всички сили. И не иска нищо освен тя да бъде щастлива. 
   Признавам си, че ми липсваше малко повече романтика, но знам, че идеята на книгата е съвсем друга. Ноа и Грейс си имат своите сладки и страстни моменти, но те са ненатрапчиви и нито за миг не изместват историята от главния ѝ път. Точно затова ще кажа, че за мен "Погребани тайни" не е романтична книга. "Погребани тайни" е книга за присрастените към наркотици и за тези, които ги продават. За проституцията, за трафика на жени, за бедността, за корупцията и мафията. Всичко това се преплита с предателствата на най-близките ти и тяхната загуба, след която някак трябва да продължиш живота си. Показва ни, че понякога дори да не искаме трябва да вървим напред не заради някого, а заради самите нас. Не успях да отделя конкретен цитат, защото трябваше да вмъкна цялата книга в ревюто си. Просто всяка една част от нея е послание, което няма как да бъде извадка, а трябва да се прочете. 
   За финал ще нарека "Погребани тайни" богатство, заради многото истини, които разкрива, но които никога няма да ги чуеш по новините, нито ще прочетеш в статия. Личи си, че К.А. Тъкър е проучвала много този свят и определено е успяла да ни пресъздаде реалността. Реалност, замаскирана добре някъде там и за съжаление случваща се дори сега, докато пиша това ревю. 

Благодаря ти, че беше тук! 
    

         

Коментари

Популярни публикации от този блог

"След" от Анна Тод - история за обречената любов

"Никога повече" - голата истина от Колийн Хувър

"Забравена истина" за една забранена любов