"Забравена истина" за една забранена любов

Забравена истина

  •                                       Автор: К. А. Тъкър
Роман за една млада жена, която изгубва паметта си, и един мъж, който знае, че единственият начин да я защити, е да стои далече от нея.
Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?
Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.
Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността...
         "Забравена истина" е книга, която очаквах да бъде добра и се оказа, че е точно такава. Интересен и различен сюжет, който вълнува и едновременно с това внася загадъчност. Стилът, в който е написана книгата ми допадна, защото с всяка следваща глава си задаваш въпроси и нямаш търпение да продължиш, за да можеш да разбереш какво се е случло преди. Точно с това плавно разгръщане на историята ме спечели К.А.Тъкър. 
        Първо искам да пиша за Александрия Петрова - жена, която има всичко и в същото време няма абсолютно нищо. Рядко се случва главна героиня да не е олицетворение на перфектното. Типичните любовни истории са за невинно и добро момиче, срещащо лошо момче с ледено сърце, което тя разтапя. Александрия обаче е красива, млада, умна и ужасно нещастна. Тя е образ на меркантилно момиче с ефтин външен вид, от което лесно можеш да се отвратиш, ако не я опознаеш. Хареса ми начинът на авторката да покаже как външността може да бъде лъжлива, когато си сложил правилните дрехи и маска на лицето си. Участието на руската мафия и забъркването на Александрия с нея ми беше интересна през цялото време и ме караше да се замислям колко ли такива момичета преживяват това в действителност. И колко от тях си нямат някой като Джеси, който да ги спаси.
         "Ако можехте да започнете всичко отначало... да се освободите от всички лоши решения, които сте взели... бихте ли го направили?"
         Като споменахме Джеси - той е момче с трудни гимназиални години, превърнало се в достоен мъж с обикновена работа, живот и мечти. Не харесва повърхностни и богати жени, затова ествествено по всички закони се влюбва жена, изглеждаща точно като такава. Малките моменти, които имат един с друг преди дори да се познават истински, подклаждат силни и пламенни чувства. Обичат се малко по малко. Неусетно. Сладко и красиво. Във всеки един разговор и допир имах усещането, че той не просто се влюбва в нея, а я спасява от собствение ѝ грешки. Сякаш е нейната глътка въздух.
       
         "Аз съм изгубена и все пак някак намерена. Аз се страхувам и все пак съм някак спокойна. Аз се нося по течението и при все това... съм някак у дома..."
         Какво да кажа още за книгата? Чувствена е. Емоционална и истинска. Перфектно изградени герои, динамична, без меланхолични и отегчителни описания. Загатваща, будеща любопитство и интерес. Оригинален сюжет, в който са преплетени истини за бруталността и пошлостта в "подземения свят" на мафията срещу чистотата на истинската любов. Любовта, която обича в най-лошите моменти, подкрепя и се бори. История за едни изплашени млади хора, които са имали смелостта да скочат в дълбоки води, за да се борят за щастието си. Книгата води до истината за изборите в живота ни и за това как да ги преодолеем, когато са тотално погрешни.
         Нямам търпение за още от К.А.Тъкър, така че се надявам скоро да имаме още от нея! И въпреки, че се различава доста, лично за мен книгата беше точно толкова завладяваща, колкото и тези на любимата Колийн Хувър. 
Благодаря ти, че беше тук! :) 
Може да харесате страницата ми Thousand books във фейсбук!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-доброто в теб от Колийн Хувър - истинското лице на любовта!

Небе в дълбините - красивата страна на книгите