Небе в дълбините - красивата страна на книгите

                                            Небе в дълбините

•                                                                                                Автор: Адриен Йънг

БЕСТСЕЛЪР НА „НЮ ЙОРК ТАЙМС“

Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ.

Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство.

Не ѝ остава друг избор, освен да се довери на Фиск, приятеля на брат ѝ, който гледа на нея като на заплаха. Те трябва да направят невъзможното: да обединят клановете и да се бият заедно, ако не искат да бъдат избити до крак. Тласкана от обичта към своя клан, както и от зараждащата се любов към Фиск, Ийлин трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот…

Купи от Ибис

         Точно затворих последната страница от книгата и се хвърлих към компютъра, за да напиша всичко, което чувствам. Реших да си взема книгата още, когато видях, че Ибис ще я издадат. Мога да направя препратка към сериалът Викинги, на който съм фен, а Ийлин ми напомня на главната героиня там. До сега не бях чела такъв тип книги с битки и въпреки огромното ми желание да я прочета, имаше част от мен, която беше предубедена и не знаех дали ще ми бъде интересна. За щастие останах приятно изненадана и дори не знам откъде да започна.

         Ийлин е младо момиче, обучено да се бие, да убива и да мрази смъртните врагове на нейния народ. Във вените ѝ гори огън, а смелостта ѝ е неоспорима. Хареса ми контраста, който излъчва Ийлин във всеки един момент. Хем е смела и непоклатима в битките, хем е много чувствителна и нежна спрямо хората, които обича. Обожава брат си, докато крещи в лицето му колко много го мрази. Хареса ми, че образа ѝ в никакъв случай не е перфектен, половината част от нея и душевността ѝ реално е изградена от болка, загуби, предразсъдъци, грешки и рани. Опита и уменията ѝ не винаги бяха достатъчни, за да се опази жива и често някой спасяваше живота ѝ. Първо Ири, а после и Фиск, който не един път я поставяше на първо място. Едната сюжетна линия е за първите трепети, за това да спечелиш и задържиш доверието на човек, който те мрази. Да преглътнеш религия, ценности, мислене, вярвания, втълпявания и просто да се отдадеш на чувствата си. А Ийлин е буря от чувства, които постоянно я разкъсват между народа ѝ и мразените рики, между това, че собствения ѝ брат обича една рики, а неусетно с нея се случва същото. Всичко, което се заражда и променя в нея се усеща от читателя много по-скоро, отколкото тя го осъзнава и това направи чувствата ѝ още по-невинни и истински в моите очи.

         От другата страна на историята докато Ийлин опознаваше враговете си аз правех същото и останах изумена, че всъщност обикнах враговете на тези, които се водеха "добрата страна". Харесах риките много повече, въпреки мислите на Ийлин, които водят в обратната посока. Докато тя бореше вярванията си, наложени ѝ като факт, аз се влюбих в малкия Халвард, от който струеше чистота и невинност. Обикнах Руна и Инге, които също трябваше да мразя заедно с Ийлин. Във всеки един момент от книгата се разкрива истината за войната и за това, че всъщност този, който изглежда ужасен може би просто има своя гледна точка и вярвания. Ами, ако няма добри и лоши? Аските и Риките са учени на омраза едни към други векове наред и когато се появява общ враг те са готови да преглътнат всичко, за да се спасят. Студените картини, описани прекрасно от автора, допринасят за чувството от ненужно пролята кръв на невинни. 

         В тази история главната героиня е по-скоро очите на читателя, до който трябва да стигнат много истини и послания. Книгата носи в себе си урок, който е абсолютно актуален и в нашата реалност. За това до какво води една война и колко излишна е тя. Обичта на Ири към новото му семейство е началото на едно обенинение на клановете, което далеч не е невъзможно. И точно между кървавите битки, тежките условия и омразата, се преплитат любовта към семейството, доверието към непознатото и силните чувства към забраненото. Книгата разказва за едни брутални времена, но аз лично усещах много повече любов и топлина, отколкото омраза и точно това е причината книгата да ме изненада приятно. Четейки я можем да се замислим за факта, че и Ийлин и ние мразим някого просто, защото трябва. Плюем по непознати, просто защото обществото е наложило негативно мнение за тях и ние дори не се опитваме да ги опознаем. Гордостта е излишно бреме, което води със себе си последствия, необратими и днес. Преди са били викинги и кланове, а днес са държави и народи. Посланието на книгата е толкова силно изразено, че чак настръхвам, когато свържа историята с тези, които ще гледам довечета в новините. Препоръчвам книгата горещо на всеки, който обича да открива не просто нов свят, а история изкована от СМИСЪЛ.  

                                             Благодаря ти, че беше тук!

                                     Харесайте страницата ми във фейсбук!