"Игра на омраза" - една НЕромантична комедия
Игра на омраза
- Автор: Сали Торн
В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…
Тази книга попадна пред очите ми съвсем случайно, докато обикалях книжарницата за нещо ново и не съжалявам, че я открих. Покрай лични драми и проблеми не можех и не исках да се концентрирам върху прекалено сериозна книга. Исках нещо разтоварващо, с което да се отпусна и да дам пауза на реалността. Тъкмо това получих от "Игра на омраза".
Луси е цветна, забавна и остроумна. Хареса ми желанието и амбицията да се докаже, и в същото време ѝ е трудно постигне целите си, докато е в обкръжението на Джошуа. Той от своя страна е изнервящо потаен и вечено сърдит красавец. Искрено се забавлявах с техните игри и ежедневни провокации. И двамата са остроумни, красиви, забавни и владеят добре и иронията и самоиронията, което прави общуването им още по-динамично и забавно.
"Набирам паролата си: МРАЗЯДЖОШУАВОВЕКИВЕКОВ. Предишните ми пароли представляваха вариации на това колко ненавиждам Джошуа. Почти съм сигурна, че неговата е МРАЗЯЛУСИНДАВОВЕКИВЕКОВ."
Въпреки, че уж трябваше да има омраза аз лично не усетих такава. Беше по-скоро една луда надпревара, придружена с много закачки и остри реплики, подходящи за тийнейджъри, а не за големи хора. Всичко това е предизвикано от очевидното привличане, което двамата имат по между си, но не допускат да прерасне в нещо. Докато сладкото миньонче Луси дава начало на поредната игра, която уж е само за свалка, уж е само за секс, но очаквано прераства в любов. Може би ми липсваше малко повече твърдост от страна на двамата, а те се предаваха един пред друг постоянно. Допадна ми начина, по който постепенно се сближика и започнаха да се грижат един за друг. Хубаво послание, което книгата носи с това, че малките жестове и милувки са най-ценни и точно те са лек за душите на хората. Красивото дребосъче Луси впечатлява с характер и борбеност, комбинирани със срамежеливост, наивност и доброта, които всъщност понякога са и нейното слабо място. Беше ми интересно да проследя как това се променя с помощта на Джошуа, а в същото време тя направи с него обратното - от студен, мълчалив и потаен, да стане мил, грижовен и достъпен. Поне с нея. Кръстих историята НЕромантична, защото да има любов не винаги значи, че има и романтика. Просто някои хора не са създадени да се обичат по нежния ванила начин, а по-скоро биха се състезавали, обиждали и предизвиквали вместо добро утро и лека нощ. Точно това ги прави толкова очарователни!
"-Ще трябва да сменя паролата на компютъра си. - Нима? И каква ще е? - ОБИЧАМДЖОШУА ... - Вовекивеков - допълни той." <3
На емоционално ниво книгата не дава кой знае колко, не бих казала, че би могла и да разчувства по уникален начин. Със сигурност няма да се нареди в топ мои любими книги, но пък горещо я и ще я препоръчвам на всеки, който има нужда от релаксираща книга. Ако ви се чете нещо свежо, забавно и леко, то определено това е вашата история. - без напрежение, без сложни сюжетни линии и истории. Просто четете бързо страница след страница и се наслаждавате на динамиката, страстта и игрите на двамата. Напълно възможно е и някой да се познае в тази история. Все пак може би почти всеки от нас познава двойка, при която в началото двамата са се мразили до мозъка на костите си, а сега не могат един без друг. Както при Джошуа и Луси, така и в реалността, животът не обича да казваме НИКОГА или НИКОГА ТОЙ/ТЯ. Би било страхотно, ако книгата се екранизира - ще бъде една различна НЕромантична комедия! :)
Благодаря ти, че беше тук! :)
Харесайте страницата ми във фейсбук :)
Коментари
Публикуване на коментар