Гласът на любовта - когато любовта спасява душата

Гласът на любовта

•                               Автор: Мия Шеридан

Вълнуваща любовна история за преобразяващата сила на любовта!

Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче...

„Гласът на любовта“ е историята на жена, окована от спомена за една ужасна нощ, и за мъж, чиято любов е ключът към свободата й. Разказ за един разяждан от мъка мъж, загубил гласа си при ужасен инцидент, и жена, която му помага да открие себе си.

Купи от Ибис

            Отне ми известно време докато стигнах до "Гласът на любовта". Тъкмо се навивах да я взема, но в същия момент излизаше някоя друга, за която нямах търпение и я изместваше назад в списъка. Радвам се, че се случи така, защото мина достатъчно време главата ми да се избистри от "Забравена истина" на Колийн Хувър и благодарение на това успях да изживея всеки ред от тази трогателна книга. Факт е, че за първи път чета нещо от Мия Шеридан, но гарантирам, че няма да е последното. Символиката, която изпълва цялата история ми хареса страшно много, както и начинът, по който описва картините. Буквално имах чувството, че мога да видя езерото и да помириша цветята. Толкова леко, но и достатъчно реалистично пише Мия, че с всеки един ред се пренасях по-дълбоко в историята, гледайки през очите на Бри. 

"Обичах това време от деня. В него има нещо вълшебно, нещо обнадеждаващо, което ти нашепваше: Не си знаел дали ще можеш, но преживя още един ден, нали?"

         Да започна с Бри - тя е добро момиче, преживяло много лош момент, което на пръв поглед ми се стори банално, но повярвайте ми - няма нищо банално в тази история. Във всеки възможен вариант загубата съсипва хората, както е направила и с голяма част от нея, като още от първите редове се усеща една тъмнина и празнота, които ѝ пречат дори да спи нормално. Паралелно с това тя има силата да мечтае, да се усмихва и да се бори за по-добро бъдеще.  Възхитих се на смелостта ѝ да напусне целия си живот, за да го изгради отново съвсем сама, а това ме накара да се замисля колко рядко срещам силен персонаж като нея. Не мога да повярвам колко характерът на Бри прилича на моя и затова я обикнах искрено. Обожавам къщата, която избра, обожавам факта, че има кученце, харесва ми дори начинът, по който се облича, както и фактът, че кара колело. Толкова е чувствителна и нежна, състрадателна и мила! Добротата ѝ ме заразяваше с позитивизъм през цялото време, въпреки че знаех колко е ранена отвътре, а ако можех да ѝ дам друго име то би било Надежда, защото точно това крещи цялата ѝ същност. Ако някъде по света има една истинска Бри, то аз определено я искам за приятелка!

" ...зърнах едно самотно глухарче. Наведох се, откъсанх го, приближих го към устните си, затворих очи и след минута прошепнах: Спокойствие - духнах, наблюдавайки как пухчетата се разлетяха във въздуха, изпълнена с надежда, че някак си моят шепот ще подхване едно от семенцата и ще го отнесе при нещо или някого, който ще има силата да сбъдне желанията ми!"

         Този "някой" се появява при нея и естествено преобръща света ѝ без дори да го е целял. Арчър е абсолютно очарователен и също толкова странен, изтерзан и тъжен. Преживял е прекалено много прекалено рано и всичко това няма как да го остави непокътнат. В началото ми изглеждаше леко плашещ през очите на Бри и се чудех дали ще се окаже, че е психически увреден и нестабилен. За щастие, опознавайки го видях, че е просто подтиснат, отчужден, пренебрегван и депресиран млад мъж, който има нужда от разбиране повече от всеки друг. Загубата в неговия случай е не по-малка от тази на Бри, но физическите белези понякога нанасят още по-големи травми на душата. Арчър се срамува от себе си и няма представа колко е великолепен. Не използвам напразно тази дума, защото за мен няма по-красив мъж от този, който знае какво е нежност, доброта и любезност, въпреки че всичко това му е липсвало през голяма част от живота му. Чистотата на съзнанието му ме изуми! Вместо да се озлоби към хората, които го презират цял живот, той просто стои в сянка, не пречи на никого, не говори с никого и във всеки един момент е способен повече да помогне и обича, отколкото да нарани. Имаше моменти, когато ми беше наистина странно, че мъжът не е силната страна в отношенията. В същото време и двамата са толкова раними и допълващи се, че този факт оставаше някъде назад и аз изцяло се потапях в тихо стъпващата им любов.

"Все пак не се отказвам от своята логика. Смятам, че любовта е понятие и всеки човек има индивидуална дума, за да я изрази. Моята дума за любов е "Бри"!"

         В заключение мога да кажа, че когато затворих последните страници бях щастлива, че изживях живота на тази история. Романтичната ми душа ликува и съм сигурна, че искам още от Мия Шеридан! Препратките ѝ към надеждата, новото начало и спасението ме разчувстваха и играеха с емоциите ми от първата до последната страница. Защото в край на сметка всеки има нужда от някого. Всеки има нужда да обича и да бъде обичан и то по точно този лесен и непринуден начин. Любов, за която не са нужни думи, за да я усетиш, а само поглед или докосване. Нали знаете - любовта обича тишината!  <3

Благодаря ти, че беше тук! <3 

Може да харесате страницата ми във фейсбук <3