"Един ден през декември" може да стопли сърцето ти

Един ден през декември

• Автор: Джоузи Силвър

ПРЕВЕДЕНА НА 25 ЕЗИКА!

Трогателна и красива любовна история за шанса да срещнеш сродната си душа.

Лори е напълно убедена, че любовта от пръв поглед съществува само във филмите. Но през един снежен декемврийски ден от прозореца на автобуса тя вижда чакащ на спирката мъж, в когото мигновено разпознава Единствения. Погледите им се срещат, следва момент на чиста магия и... автобусът потегля.

Убедена, че са обречени да се видят отново, Лори прекарва много време в опити да намери мъжа от спирката, когото така и не може да забрави.
Чак година по-късно те отново се срещат. Но случайността, която ги е събрала, прави любовта им почти невъзможна…

         Първото нещо, което искам да кажа е, че очакванията ми за тази книга бяха съвсем различни от това, което се оказа, че е. Очаквах да има много Коледа, много украса, светлини и уют. Всъщност постепенно разбрах, че историята не е коледна, но това изобщо не ме разочарова. Бих казала, че даже ме зарадва. 

          Начинът, по който е написана книгата също ми направи огромно впечатление, тъй като до сега не съм чела подобна. Препускането във времето звучи като претупване на историята, но всъщност всичко си беше точно на мястото. Периодите в живота на Лори и Джак приключваха точно, когато трябваше, за да започнат новите. Историята ме изненадваше през цялото време, защото житейските им пътища сякаш се разделяха все повече и повече с напредването на времето, а естествено очаквах точно обратното. 

         Много, много харесах Лори и определено се превърна в моя любимка. Изпълнена е с чувство за хумор и самоирония, а начинът по който мисли и говори, ме разсмиваше от първото до последното изречение на книгата. Забавните сравнения и нелепи мисли разведряваха иначе не толкова позитивната история. Джак така и не го харесах. Нерешителен, имитиращ сигурност в себе си и желанията си, а под тази сигурност се криеше страх. Страх от чувствата, страх от признанието, страх от Лори, от Сара (най-добрата приятелка на Лори, която играе ключова роля в историята, но умишлено няма да издавам нищо). Нямам никаква представа защо Лори толкова силно обикна Джак. За мен той е слабохарактерен срахливец, който е неспособен да се бори за това, което иска. До края на книгата си ме беше яд на него и често ми се искаше да вляза в книгата и да му забия няколко шамара с цел самоосъзнаване. Все пак е редно да отбележим, че точно тези факти направиха историята различна и подложиха Лори и Джак на множество трудности, през които трябваше да минат. Така или иначе за хубавите неща отнема време, а и начинът, по който обичаш на 20 и на 30 е много различен. 

       От това ще направя заключение, че "Един ден през декември" е история за неизживяната любов, а всички знаем колко е силна тя. Ако през онзи декемврийски ден на тяхната първа среща Джак се беше качил на автобуса съм сигурна, че тяхната приказка щеше да бъде много по-кратка и надали би завършила по този начин. Точно тук идва очарованието на историята. Дава смисъл на съдбата. Затвърждава една моя любима теза за живота - за всичко си има време и място и ако бързаш да се случи, когато не е подходящото време няма да бъде достатъчно хубаво. Даже можем да останем разочаровани. Историята вълнува много, защото докосва онази част от живота на всеки от нас, в която нещата не са се случили така както сме искали. Били сме разочаровани, депресирани и изпълнени с терзания заради неуспех в любовта. А после, години по-късно, когато нещата се наредят и усетим истинското щастие, разбираме защо не се е получило преди. Всички пътища, по които сме поели и решения, които сме взели, всеки уж грешен завой и провал, не са били напразни и в край на сметка са ни довели до онази силна и неразрушима любов. 

        Отново ще кажа, че наистина съм щастлива, че "Един ден през декември" не беше това, което очаквах. Различна, емоционална и истинска история, в която много от нас биха могли да се намерят. Лично аз затворих последната страница удовлетворена и усмихната, защото сърцето ми беше докоснато по един личен и истински начин, а посланията на книгата са силни и би било прекрасно, ако всеки прочел книгата намери подходящото за себе си. Би било страхотно, ако получим възможността да прочетем още нещо от Джоузи Силвър.